Тъй като червеното вино се произвежда по начин, различен от този на бялото – открита ферментация с джибрите, сервирането трябва да се извърши по друг начин. Гроздето се размачква след отстраняване на дръжките в гроздовата мелница. Може да се смели и с дръжките, но след това те трябва да се отстранят веднага след смилане на гроздето. Крайният продукт е кашата /джибрите/, която се оставя в открита бъчва да ферментира. Образуващият се алкохол изтегля от люспите червеното багрилно вещество. Младото вино и пращината се разделят, чрез няколкократно източване и избистряне. Виното се пълни в бутилки, бидони или бъчви, които се съхраняват леко наклонени, при което тапата трябва да е покрита от виното. Червеното вино „зрее“ в бутилката, бидона или бъчвата, там където сме го прибрали. При отглеждането му в бутилката то отделя различни вещества. Те се отлагат видимо на дъното на бутилката. На езика на специалиста това се нарича депо. Познавачът цени депото като качествен признак, тъй като то се образува само при многогодишното отлежаване.

Advertisements

ДЕСЕРТНИ ВИНА

Десертните вина поради високото им съдържание на захар много добре подхождат към десертите. Поради това те се наричат и сладки вина. Те имат високо съдържание на алкохол. Произвеждат се главно в южните страни, поради което много често се наричат ликьорни или южни вина. Десертните вина се разделят на:

Сухо десертно вино

То има ниско съдържание на захар – около 3-7%. Съдържанието на алкохол е около 16-22 обемни процента /спиртно/. Такова вино е подходящо към някои ордьоври като аператив или към сирена.

Мазно десертно вино

То има високо съдържание на захар – около 10-25%, в замяна на това обаче има само 10-16 обемни процента алкохолно съдържание. Подходящо е за сладкиши, но и като самостоятелно питие за приятни часове на разговор.

Температурата при поднасянето му трябва да е 10-16 градуса. Десертното вино се налива в чаши от 50 мл, най-много до 100 мл. За него също е прието само да се пробва.

Шампанското

Сервира се при температура около 6-8 градуса. При такава температура то е най-вкусно. В зависимост от съдържанието на въгледвуокиса се различават следните видове: Гранд мусьо, Мусьо, Кремант и т.н. Вкусовата насока на газираното вино се получава в процеса на производството, като се прибавя дозирано количество ликьор, състоящ се например от бренди, десертно вино и небет шекер. Съдържанието на захар, получено от дозирането, определя вкуса и предназначението на виното.

Полусухите и сладките газирани вина изискват температура на сервиране около 7-8 градуса.

Сухи, много сухи и натурални газирани вина обаче изискват 6-7 градуса.

Ако сте пропуснали да охладите газираното вино, а трябва да го сервирате скоро, просто поставете бутилката в съд за охлаждане на вино, пълен със студена вода и парчета лед. Фрапирането /рязкото охлаждане/ трябва да се избягва, защото не е добро за газираното вино. Течността за охлаждане трябва да стига до гърлото на бутилката. Бутилката шампанско се отваря директно в съда за охлаждане или на масичката за сервиране. Държи се косо, като фолиото /станиоловата шапчица/ се откъсва там, където се намира телът. При бързи движения насам-натам телът се разтваря. Със салфетка се държи гърлото на бутилката. Палецът придържа тапата, за да не излиза от само себе си. Внимателно се снемат телът, скобата и фолиото, като тапата остава притисната от палеца. При косо положение на бутилката тапата се раздвижва бавно със салфетката. Чувства се как тя излиза под влиянието на вътрешното налягане и леко се избутва на страна. Освободеният въглероден двуокис започва бавно да излиза. Чува се само леко съскане. Само, ако бутилката е мокра, тя се поема със сгъната по дължината салфетка. Съдържащият се в шампанското въглероден двуокис излиза твърде бързо, ако се налива направо в средата на чашата и шампанското кипи много силно. По-добре е да се налива срещу вътрешната стена на чашата,където виното може да се стича. За да може сервитьорът да извърши това по-добре, той повдига чашата с дясната ръка, а налива с лявата. Може обаче и обратното – чашата да се поеме с лявата ръка, а да се налива с дясната. В такъв случай обслужването става обратно на посоката на часовниковата стрелка.

Advertisements

Нека да обърнем по-особено внимание на тапите на газираното вино. През последните години все повече се използват тапи от пластмаса. Отварянето не е трудно, възможно е обаче пластмасовата тапа твърде бързо да освободи отвора на бутилката. Корковите тапи понякога трудно се изваждат. Тогава се използват клещи за шампанско или метална лешникотрошачка. Много трябва да се внимава, когато тапата от корк се счупи. Сервитьорът трябва да я среже до самия отвор на бутилката, да увие около гърлото на бутилката неколкократно сгънатата салфетка и тогава да забие тирбушона. Така той може да се предпази от евентуални наранявания при отварянето.

Leave a Reply